9 ~ Типография.

Днес ще Ви представим един разказ от Марти Ангеловcynicalspeech. Той е нашият втори гост-блогър.

Марти не говори за своето образование, още по-малко за себе си. Обича да създава, като по този начин изразява емоционалните си пришествия. Комбинира букви още от малък, а в момента продължава да се учи как по най-интересния начин да групира създадените думи в изречения. Обича реакцията, която го мотивира в това да продължи в духа на експресивната си творческа същност.

Той ==

Тя —

== Бръсначът даде накъсо и ми остави лека пурпурна диря, за която да мисля по време на първите стъпки върху съпътстващия ме към работа хладен градски полъх. Смятах се за доста кисел, не вярвах, че утрото може да бъде толкова тъжно, въпреки това излязох навън. Обичайните заподозрени по улицата, отново бързащи за работа, се разминаха с мен, вероятно и аз с тях. Не се поздравихме.

— Нямаше време за сешоар, преса или каквато и да е друга специална обработка на косата. Снощи си легнах рано, именно за да имам време сутринта, а дори не си оправих лака на ръцете. Ужасно! Както и да е – бях бодра, ведра и навярно усмихната. Стъпвах толкова леко, че понякога виждах погледите на околните, потънали в блажения нюанс на завистта, които сякаш мълчаливо крещяха насреща ми: „Искам и аз в облаците“.

== Транспортът закъсняваше с няколко минути, тръпнех от крак на крак. Когато най-накрая спря на една педя от лицето ми, не бях в състояние дори да гъкна. Мълчаливо изпращах непознатите, които слизаха на моята спирка. Обикновено не се заглеждам в тях, но явно денят бе решил да ми предложи друго…

— Ад. Намирам се в ад. Или е просто част от стреса покрай новата ми работа? Едва ли има значение – о, да! Моята спирка. Сбогом, непознати спътници, утре пак ще се видим, хехе. Вратите се отварят…

== Момичето, което слизаше последно, се подхлъзна и залитна право към мен.

— „По дяволите!“ – мисълта може да бъде толкова светкавична, колкото равновесието не би могло да си помисли дори – „Падам!“

== Успях да я уловя.

— Летяща прегръдка, при това така силна, че дори най-добрите ми приятели не са били посрещани/изпращани от този мой сгушващ механизъм.

== Уау! Дали е добре. Усмихнах се насреща й. За миг бе уплашена…

— … но ми мина! Благодарих му. Благодарих ли му? Или просто отвърнах на приветливата му усмивка със своята?

== Красива е. Най-после някой там горе ме чу и направи така, че да завалят божествени момичета.

— Чаровник. Е, май е пропуснал срещата с гребена тази сутрин, но какво пък. На мен ми изгоря сешоарът!

== Успях да овладея моментното си вълнение и й позволих да стъпи на земята.

— Дори е висок.

== Тълпата зад мен, която очевидно не видя забавното в ситуацията, отново бързаше, за да работи. Като в гърло на бутилка. Аз бях корковата тапа.

— Не, чакай. Широко отворих очи, но не знаех какво да кажа, той се качваше. Нищо не му казах!

== Бяха по-силни и повече. Сигурен съм, че в един момент дори протягах ръка към нея, сякаш се разделяме завинаги. Всъщност – точно така беше. За първи път я виждах на моята спирка, като нищо може и последен да е. Обаче, повярвайте ми, не си отворих устата!

— Паниката навря ръката ми в чантата, сякаш търсех спрея против нежелани субекти. Напипах една от старите ми визитки. Погледнах я съвсем бегло. О, Боже, дано поне е моята. Ще е адски тъпо, ако му дам телефонния номер на някой друг. Или може би друга. Не! Вратите се затварят…

== По дяволите! Вратата. О, ето… и тя протяга ръка към мен. Каква драма, хаха.

— Успях!

== В цепнатината на вратата се заклещи малка бяла хартийка. Грабнах я. Визитната й картичка. Надявам се да е нейната и че не е решила точно сега да се шегува с мен. При това по такъв начин. Oh, well… Въздъхнах.

(няколко вечери по-късно)

=—= Топлината от камината озаряваше лицата ни. А пламъкът нежно флиртуваше с голите ни тела. Виното се оказа идеалният партньор, особено в такава потръпващо студена вечер. Обсъждахме мечти. Намразвахме идеали. След като дрехите бяха пръснати навред, не остана много за сваляне и дадохме свобода на мисловната ни премяна. Разсъбличахме се с ирония и сарказъм, понякога с весели чувства, друг път – с порядъчно тъжни.

— А когато усещах устните му върху своите…

== Вярвах, че през главата й минават същите мисли като моите…

=—= Познавахме ли живота, преди да се срещнем…

Те =—=

9 коментара »

  • Max:
    Голяма безсмислица и с толкова глуповат изказ, че да ти се доплаче

    01.02.2011 @ 11:12

  • Къди:
    Прекрасно! И без похвалите вероятно си знаеш - нанизът ти от усещания, облечени в думи, е страхотен! :)

    20.01.2011 @ 19:29

  • Brainjury:
    Много голям, ама ей.... ма направо много, много... Евала'

    20.01.2011 @ 9:45

  • si:
    Ооо, бях забравила какво е да не си циничен :D. Найс, ай лайк ит! :)

    19.01.2011 @ 8:44

  • Vava:
    Марти, много ми хареса как са предадени толкова много емоции с малко думи. Прекрасен усет за вътрешния свят на човека. Браво!

    19.01.2011 @ 6:46

  • Све:
    Красиво е!

    18.01.2011 @ 13:01

  • Biser:
    Страхотно, Марти! Много чист стил и подчертани мисловни детайли. :)

    18.01.2011 @ 11:37

  • Петя Хр.:
    Марти, благодаря ти за този разказ! А аз си мислех, че вече не са останали романтични хора... Благодаря!

    18.01.2011 @ 12:24

  • Viktoriya:
    Това е едно от най-хубавите неща които съм чела!!! Много романтично... За момент не бях на планената... Марти, благодаря ти че си написал толкова хубава статия... да откъснеш един обикновен човек от сивото ежедневие... :-)))))))))

    18.01.2011 @ 11:30

Leave a comment